Любомир Нейков

Феноменът на столичното градоустройство Любомир Нейков идва в София от с. Белица, Ихтиманско, още като малък, със заложби да рисува и конструира. Първенец е на Техническото училище – випуск 29. Дипломиран архитект от немската школа в гр. Бърно, Чехословакия.

През 1935 г. постъпва при арх. Т. Горанов. Участва в популяризирането, актуализацията и прилагането на плановете на проф. Мусман. На самата дата 9 септември 1944 г. е назначен да оглави възстановяването на София, а от 1950 г. ръководи градоустройственото проектиране в „Софпроект“.

След спечеления конкурс между колективите на Нейков и Сиромахов застава начело на сборен колектив от 40 души за изработване на Общ градоустройствен план на София, утвърден със Закон от Народното събрание през 1961 г. с валидност до 1980 г., а впоследствие с удължен срок на действие – до 1985 г. След Нейков София не можа да узакони нов ОГП, въпреки някои значителни творчески разработки и актуализации в условията на хаос и предпочитания на властимащите да се разпореждат в столицата без цялостен план.

Постижения на Нейков за конкретни обекти, проектирани, респективно реализирани – самостоятелно или в съавторство: градината за деца – на бул. „Цар Освободител“ (1936 г.), площад „Бански“, паметник на Трайко Китанчев, хижите „Владко“ в Мургаш и „Средец“ – на рамото на Витоша, Занаятчийски дом и градска баня в Карлово, Подуенска популярна банка и театър „Трудов фронт“, кино „Москва“, гимназии в Бургас и Пещера, Национален киноцентър в Бояна (I премия), парка около него, градоустройствените планове на Сливен, Търговище и Банкя, жк „Милин камък“ – Лозенец, реставрация на зали и интериори на Военния клуб (ЦДНА), планетариум в Смолян, Паметник на Съветската армия в София, устройството на парка при паметника, поредица паметници – под ръководството на именитите скулптори Кушлев, Зидаров, Христова, Блажев, Златаров, Емануилова и Стоимиров, паметник „Полетинци“ и други обекти. В тях Нейков изгражда свой стил на работа, натрупва архитектурно-градоустройствен опит с художествен усет.

Върхово постижение на Нейков след Генплана на София е ръководството на друг голям творчески колектив по международния конкурс за Центъра на София (1962-63 г.) с модерни, перспективни решения по проекта, удостоен с първа награда – II премия, наред с колективите на Вълчанов и Дучке.

От 1964 г. арх. Любен Нейков заедно с изявени архитекти на отдел „Генплан“ преминава на работа в Главна дирекция „Архитектура и благоустройство“ (по-късно ЦАГ) при Столичния народен съвет. Оттук той дирижира непосредствено прилагането на ОГП-61. Буквално под неговия контрол и ежедневен „Авторски надзор“ по градоустройството София прерасна в милионна столица. Нейков се справи с двете най-големи препятствия в градоустройството: централното плановишко третиране на перспективния брой на населението и изкуственото противопоставяне на ведомства и колективи. Неговото „верую“ на урбанист намери израз в редица „битки“ за топлофициране на жилищните комплекси, насърчаване на безвредната промишленост, коопериране на производствени бази с общественото обслужване, съчетаване на радиално-кръговата система на движение с преустройства на транспортно комуникационната схема на София, при прилагане на 45-минутен изохрон на придвижване за целия град, богато озеленяване и насочване на паркови ареали към Витоша, Люлин, Лозен и т. н. „плавателен“ канал Панчарево – Павлово („зелена огърлица“ на София, ликвидирана за съжаление от нагли архитекти и подкупни управници), постигане на оптимални плътности на застрояване и обитаване – торпилирани навсякъде днес, прилагане на екологични нормативи за жилищни, обществени, производствени и архитектурно-градоустройствени обекти и комплекси, стимулиране на зеленчукопроизводството и млечното животновъдство. В околностите на големия град с оглед облекчаване на продоволствието, отреждане на терени за лесопаркове („зелена мантия“ на столицата) и много други придобивки за гражданите, много от които бяха изоставени или брутално ликвидирани при „реалния социализъм“ и в прехода към криворазбрана „демокрация“…

След своето пенсиониране през 1970 г. арх. Любомир Нейков продължаваше да бъде популярен в различни поприща и жанрове, всепризнат и действен архитект – урбанист. Най-добрият познавач на София, енергичен и отзивчив при поривите и тежненията на гражданите. Със своите многобройни качества Нейков до последните дни на своя жизнен път намираше сили да бъде общественик, достоен член на САБ – чужд на всякаква партийност и корупция, търсен сътрудник, консултант и съветник в „Софпроект“ и в общината. През целия си живот той се раздаваше по всички посоки, без да трупа привилегии и богатства за себе си. Грижовен съпруг и баща на три деца, това не му пречеше да бъде любимец на колеги и граждани, напътстващ събеседник на младите архитекти, инженери и равностоен партньор на своите подчинени. Демократично настроеният организатор на малки и големи колективи осигуряваше свободно творчество и висок оперативен стил на работа. Съчетаваше усилията и приносите на млади и опитни проектанти, изследователи, проучватели и изпълнители от различни области и специалности. Истински заслужил архитект на София и България, с бистър поглед за тяхното бъдеще.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s